Описание
Фоторелето следи нивото на околната осветеност и при намаляването и до зададеното с RP1 ниво, включва електромагнитното реле P1. Фототранзисторът (или фотодиодът VD1) е свързан в инвертиращия вход /2/ на първата половина на U1, работеща като компаратор. Резисторът R6 определя хистерезиса на превключването. Интегриращата верига с R3 и C1 има голяма времеконстанта и забавя въздействието на промяната в делителя VT1 и RP1, R2. При трайно спадане на осветеността, изходното ниво на компаратора се повишава и VT2 се отпушва – релето включва. Втората част от U1 представлява генератор на правоъгълни импулси с ниска честота, който управлява светодиода VD3. Когато компараторът не е превключил, мигащия VD3 показва, че фоторелето е включено. След затъмняване, VD2 се отпушва и блокира този генератор, като VD3 остава непрекъснато светещ. Захранването (150÷220)V е безтрансформаторно, като след изправянето и стабилизирането, върху C4 се получава напрежение на празен ход (27÷28)V. Релето и VT2 са в тази верига и след включването им напрежението върху C4 спада с няколко волта. Стабилизаторът с U2 осигурява стабилно напрежение 5V за двойния операционен усилвател U1. Монтираната платка може да се разположи в пл. кутия KM-27, разпространявана от “Електронинвест”. Кондензаторът C6 се монтира хоризонтално над VD5÷VD8, R13, R15. Настройката на схемата трябва да става с изолирана отвертка. Забележка: 1. Когато се използва фотодиод 2Ф1075 като резистор да не се поставея R1. 2. Фоторелето, в този вид, превключва при здрачаване. За да се получи превключване при още по-ниска осветеност трябва да се има предвид, че двуизводните фототранзистори изискват начален фототок (предизвикващ базов ток) за да влязат в усилвателен режим. За да се избегне този недостатук в случая е необходимо (както във Фотореле 1 и Фотореле 5) този фототок да се създаде с допълнителн източник. Като такъв може да се изпозлва светодиод във видимия или инфрачервения спектър, захранен от източник на постоянно напрежение и поставен странично на фототранзистора.
|